Череши или трюфели – и куп костeливи въпроси
Тези дни в Кюстендилско берат най-последните череши за лято 2017-та година. „Печени“, както ги наричат тук - несравнимо сладки, захарни, събрали цялата надареност на юлското слънце. От градината на млад производител се вижда наоколо змиярник от изоставени земи или пък съвсем млади овощни градини с новозасадени войничета, стройна армия от новобранци, които засега не могат да воюват „на пазара на череши“, защото са млади и зелени. А на пазара на череши е истинска война и щансът да оцелееш като роден производител само със субсидии, сред свои и чужди, е минимален.
Въпреки цялата кампaния от говорене напоследък в защита на родното и частничния пробив на единици в чуждите вериги, ознаменуван преди седмица от самият министър. Защото огромната част от останалите родни производители, продължили традиционни умения, производство и даденост на цъфтящите някога зеленчукови и овощни градини, остават застинали, загубили дъх от сушата, в желязната хватка на вноса.
Този сезон отвори с цена на черешите 50 лв. за килограм. И затвори с 4 -5 лв. Шегите в мрежите пък започнаха със съобщение „Ядеш череши – значи си за НАП“ с пожелателното:“Като са Ви скъпи черешите, яжте трюфели“. „Ние трюфели не щем, искаме нещо с костилки“, продължиха от някогашния рай на прасковите, черешите, сливите, джанките…в Югозапада, и в цяла България. В някои от селата тук, като родното село на Майстора, Шишковци например, се случи чудо невиждано от 90 години насам: за задушница да се купуват череши. Нито зърно по градините. Темата тежи преди отварянето на Мярка 4.2 за преработка на земеделска продукция. Още повече че тези села са орязани по мерките на ПРСР и не могат да си направят екокъщи или къщи за туризъм. т.е. те се броят от градски тип и хората в тях не могат да заложат на екотуризъм или къщи за гости или на други мерки по Програмата. Поне досега беше така. Което до голяма степен правеше разговорите за родна местна продукция, къси вериги и широк пазар за чиста „бабина“ храна гротестни. Сега надеждата е в новата класация на стратегии за МИГ-овете, за която Кюстендил се обединява с „признато селска община“, Невестино.
